„Насилието като фактор за формиране на деструктивни нагласи при децата от 5 до 7 г. – сравнителен анализ“.
Или ЗАЩО ЗА ДЕЦАТА НЕ Е ДОБРЕ ДА ЖИВЕЯТ В АТМОСФЕРА НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ.
НАСИЛИЕТО
Погледът назад към прадедите и анализът на човешката фило и онтогенеза, показват недвузначно, че #насилието винаги е съпътствало човечеството, с разнообразните си форми и проявления. Насилието и страхът господстват през времето, нахлуват в семействата, проникват в ежедневието, мислите и преживяванията, диктуват поведение.
Домашното насилие като фактор за формиране на #деструктивните #нагласи, в миналото и днес, винаги е било интересен обект на изследване, с цел установяване на причините и предприемане на превантивни мерки за справяне.
Логично е да се запитаме:
Какво представлява насилието?
Какво представлява човешката #агресия?
Дали насилието е закодирано у нас генетично и носи своя наследствен белег или пък е следствие и отражение на импулса и някогашния начин на живот и борбата за оцеляване? Или то е научавано и продукт на обществените условия, примерите за подражание и възпитателната обстановка, в която израстваме?
Ако днешното ежедневие предлага на децата сцени на грубост и агресивност, какъв е последващият импакт?
ВРЪЗКА МЕЖДУ НАГЛАСИ И ПОВЕДЕНИЕ
Връзката между нагласи и поведение не е директна. Но я има. Може ли човекът да опознае по-добре деструктивните нагласи, за да не прояви деструктивно поведение. И ако да, как?
Много от хипотезите са получили основна подкрепа, и безспорно, аспектите на всяка една от описаните постановки, по отношение на изброените въпроси са привлекателни в научен и изследователски план.
Социално-икономическите промени от последните месеци в световен план (Ковид, войната в Украйна) и липсата на унифицирани измерители за домашното насилие като фактор за деструктивни нагласи сред децата, обуславят актуалността на поставената тема за изследване, а също са предпоставка и за новаторския принос.
Съвремието ни прави все по-често свидетели на агресия при децата в най-ранна възраст.
Усложнените условия на съвременния живот поставят в деликатно положение много семейства.
СЕМЕЙСТВОТО
насилие агресия тревожност безпокойство
Личният пример в #семейството е съществено важен в изграждането на образци на поведение, в атмосфера на доброжелателност, взаимно уважение и сигурност.
Докато в миналото децата са отглеждани често от семейството, то в днешната реалност, те се отглеждат основно институционално, чрез социалния модел.
Забързаното ежедневие и дефицитът на общуване в семейството лишава децата от алтернативи за поведение. А именно чрез общуването децата формират своето собствено ”Аз” и възприемат основните принципи на социалната среда, която ги обгражда.
Липсата на необходимото индивидуално отношение в институционалния модел и липсата на внимание в семейния такъв, се отразяват на крехката детска психика и се екстериоризират под различни форми.
Оставени без възпитателна грижа и ясни граници, децата сформират различни деструктивни нагласи и са по-склонни в по-късна юношеска и младежка възраст да извършат различни асоциални прояви, като: кражби, изнасилвания, побои, убийства и др. криминални действия с най-разнороден характер.
В не редки случаи агресивните прояви у децата се изявяват в специфично насилие към собственото тяло и автоагресия.
Въпросът, как да се помогне на тези деца, чака своето разрешаване.
Вижте повече тук:
#ДОМАШНОНАСИЛИЕ, #РадосветаГюлева, #СПОДЕЛЕНОСРАДОСТ, #НЛП
#neurosalestraininginstitute, #Невропродажби, #НЛПБългария, насилие агресия тревожност безпокойство
